Да оставиш следа

Благодаря ви, че ми позволихте да ви докосна!
Мисъл, жест, топла дума, спомен.
Кратък миг в една вселена.
Капчица любов,
стрък мечта,
топла целувка и
разпиляна душа.

Безметежна в простора на всеки от вас,
като полъх, спотаен от дъха ми,
ще се слея.
Да се разпилея.
И потъна.
Като морски бриз в
сутрешната мараня.
Мигновенно.


Р. Радкова
01.03.2019г

Приятелство

Тръгна.
По прашния път.
Да последваш новата мечта, новия си лъч.

Знаех, че те губя.
Някак друго е сега.
Друга географска ширина.

Хлопна като удар стоманен.
Режещ звук, крясък спотаен,
Като бездъх.

Помахах със ръка за сбогом,
сякаш истинска раздяла.

Като вчера, нашето днес никога не ще бъде друго.
И нашето вчера няма да е в днешното ни утро.

Жадни за живот,
младост и уповайщата страст.
И безгрешни в своя крехък свят.
Тъй ще се запомним и останем.
Там, сгушени деца,
в топлите прегръдки на летата ни.

16 април 2018г.
Р.Р.

Смелост

В поглед.
В мимолетен вик.
В ярост.
В полъх между житни класове.
В среднощен повей на разцъфнала липа.
В ехото на сутрешна прозявка.
В раздумка между лястовици, кацнали на жица.
Смелостта е.
И дръзновение.
Да чакаш, и копнееш.
Да плачеш.
Немощен стон и крясък глух.
Удари ме в челото белотата на стената.
Празнотата в душата е безсилие.

10.01.2018г рен.