Вчера беше мрачен ден.
От онези, които те карат да се чувстваш микроскопичен.
Талазите надути облаци са облечени в сивите си бални костюми и дефилират с осанка на аристократ по периферията на хоризонта.
Поводът –
Шепа прах, възпроизвела силата на върховния жрец и възкръснала в името на светлината.
Скиптърът е обсипан с безброй крясъци и изумрудени сърца, вградени в метала.
В средата е люкът към чудодейния подземен свят – прозрачен, пищен и бляскав.
Сатанаил е горд.
И той с удоволствие ще попие с порестата си, почти изгнила плът, железния лъч, изпратен от пленителната жетварска песен!
А, какво ли се случва при вас, рицарю?
Земята е отворила своите топли обятия и чрез писукането на хилядите дребни насекоми, омайва аурата на злободневния злосторник
После той е тих и кротък.
Платната на неговия кораб ще се опънат от приветливия напев на белите, палави гларуси.
Но още колко много други съзнания има, чиято младост ще те доведе до изстъпление, подобно на хищник, сграбчил със зъбите си поредната жертва.
И всичко това е пародия на свято жертвоприношение.
Кръв и плазма от подивяли видове.
Дефинитивно казано: СКАНДАЛ!
* - “мисля, следователно съществувам” Декарт
22.05.1999 г
Няма коментари:
Публикуване на коментар