Какво те учудва това, това за което говорех!
Думите в порой валяха, изгубих се в този дъжд!
Помогни ми да избягам!
Не искам да те виня!
Не желая да повярвам!
Избави ме –
Твърде далеч съм и мисля, че опитвам се да се отдалеча– без надежда!
Пусни ме!
Беше моят свят – малко доза чуствeност на прах!
Оставих ти следа.
От мен, от моята мечта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар