Всемирно

Звезден прах кръжи по скалистия морски бряг.

Смесва се с пръски бяла водна пяна и отдава светлина, пречупена от желанията на водораслите.

Малки, въздушни сфери се гмурват в тялото на океана, изпълват го с живот, вдъхват му надежда.

Един гларус отчаяно търси стадото от себеподобни.

 Писъкът му се отразява в кадифеното огледало на зелената морска шир и се понася из пространството, разказвайки за далечни скандинавски страни.

Хора, нашепващи стари забравени думи от праисторическото минало, танцуват около горещия жертвеник.

Виждам ги.

Накичени с плодове и цветя, телата им са картина от цветовете на слънцето жарко.

Контактът между световете е осъществен.

Ритъмът на танца се усилва.

Гларусът, уплашен намира подслон под листата на близката палма,

очите му са широко отворени и в тях се събира цяла една Вселена.

 Р. Радкова

 22.06.1998г