Влакът

Една изпържена фойерверка избръмча в стаята.
Заплашителна стана искрата на червеното вино, бутилирано през вековете.

Религиозен пролив между светлината и звука се разля, както шалът на Природата дивна.

Динамичен, въздухът наоколо затрепери като уплашено есенно – разцъфнало дърво.

Чух по релсите приближаващия влак.

Там смъртните броят греховете си като предварително са закупили билетите си за Ада от червенобузестата блудница.

Всички са в унес.

Благородно изхвърча пирамидата на двупосочното пътешествие.

Парният локомотив вееше бялата си грива – дим между боровия лес и хълма на обречените.

Фокусникът огняр все по-разпалено поднасяше на лакомия огън
дървата – храна, за да стигне влакът до разпятието на господстващата прелест.

Съзерцанието на стихията през прозорците на купето въобще не превръщаше болната психика на пътниците в осмислен и оформен свят.

Изкормен, тунелът радостно приветстваше влакът – змия.
В неговия изтърбушен мрак,
погледите на пътниците станаха живи и сърдечни.


Съвременно – сътворената пещера им даде отговор за безредието и хаоса.
Те прогледнаха и след туй се унесоха в безмълвен сън.

Накрая всеки се събуждаше и слизаше на своята гара, засипан от усмивките на близките си и смирен се прибираше вкъщи на топло.

Р. Радкова

18.11.1999 г.