Дали ще узнаеш,
незная.
Объркано е.
Ще чуеш пулса на дъбравата.
Все още си човек, все още те боли.
Дори повече отколкото трябва.
Страх те е.
Губиш контрол и бягаш- винаги бягаш.
Безпричинно; но след това.....
Всяка нова среща ще бъде като морски бриз.
Вълните, огладняли ще пристъпят леко към кожата на пустия плаж и там...
там ще бъда аз.
Тази среща никога няма да носи присъдата.
Нито краят.
На масата ще седнем двамата,
Вторачили поглед в безметежната, смълчана тишина – нашата тишина.
Любвеобвилна и чаровна.
Ръката ти ще бъде топла, безгрижна, търсеща.
Чашата пред нас ще стои и попива неизпитите сълзи- горчиви, солени.
Не мога да говоря за любов.Ти също.
Мога да живея с нея, познавам я- имам нужда!
И безпаметен миг ще ни върне към опасната реалност.
Ако се доближим сега....!?
Знаеш ли, и мен ме е страх.
Необяснимо е, но те поддържа жив.
Винаги ще бъдем заедно, винаги ще се търсим един друг- тъй както две палави деца.
И винаги...
винаги съдбата ще ни сближава и раздалечава.
Колко близко и колко далече, незная.
Това знае само смъртта.
Чувствам пристъпа й вътре в себе си.
Иска ми се да крещя.
Боли- тъй както никога.
Не смея да те прегърна.
Два огъня, чиито пламъци се докосват – ние двамата и любовта.
Два пламъка винаги ще топлят далечната, безкръвната луна.
Два пламъка от порива необуздан ще изгорят.
Заедно. Смълчани, величествени и окрилени от красота.
Искам да докосна всяка твоя топла фибра,
да се превърна в жарко оранжево и да се втурна в дълбоката синева на душата ти.
Там откъдето идва първата искра – там откъдето идваш ти.
Там е вечно синьо.
Нека летим.
Нека обладаем природата, да се преродим в нея и пречистени да легнем един до друг под прегръдката на родната земя.
В този свят- ние й принадлежим.
А силата ни ще остане в съня- там където протягаш ръце и знаеш, че не е реалност; но все пак ти жадуваш.
Вибрира въздухът, простодушно издъхнал от въглеродния диоксид.
Подчинявайки се на закона божий, той ще стане нашият покровител.
И ще има само пепел- разтопени клетки, носели нашата болка, за да ознаменуват предназначението й.
Никога няма да се изгубим.
Прахът нека бъде надалеч, защото изворът не е създаден да пресъхне!
Р. Радкова
04.07.1999г