Приятелство

Тръгна.
По прашния път.
Да последваш новата мечта, новия си лъч.

Знаех, че те губя.
Някак друго е сега.
Друга географска ширина.

Хлопна като удар стоманен.
Режещ звук, крясък спотаен,
Като бездъх.

Помахах със ръка за сбогом,
сякаш истинска раздяла.

Като вчера, нашето днес никога не ще бъде друго.
И нашето вчера няма да е в днешното ни утро.

Жадни за живот,
младост и уповайщата страст.
И безгрешни в своя крехък свят.
Тъй ще се запомним и останем.
Там, сгушени деца,
в топлите прегръдки на летата ни.

16 април 2018г.
Р.Р.