Звезден прах кръжи по скалистия морски бряг.
Смесва се с пръски бяла водна пяна и отдава светлина, пречупена от желанията на водораслите.
Малки, въздушни сфери се гмурват в тялото на океана, изпълват го с живот, вдъхват му надежда.
Хора, нашепващи стари забравени думи от праисторическото минало, танцуват около горещия жертвеник.
Виждам ги.
Накичени с плодове и цветя, телата им са картина от цветовете на слънцето жарко.
Контактът между световете е осъществен.
Ритъмът на танца се усилва.
Гларусът, уплашен намира подслон под листата на близката палма,
очите му са широко отворени и в тях се събира цяла една Вселена.
22.06.1998г