Когато мечтая

Полет нов и устрем към незнайното...
Силен тласък, заварил те в усамотеност
и обгърнал те с чудноватото си сияние.

Полет, тъй жадуван и мечтан,
колко пъти в съня ми ти си идвал...
Детски взор далечен над полето
и усмивка в тиха нощ под звезда, която ти си кръстил.

Сякаш скъсани окови, дръннаха в здрача чер.
Сякаш мъничка сълзица се отрони и изгуби в покоя на моята вселена.
Нещо някъде се счупи. Глухо и безкрайно.
Само мисълта крещи, изперчена гордо на предела на разсъдъка.
Тихо! - шумоли листенце - искам да чуя неговата история.
Защото нов път се задава насреща и аз пак ще те срещна.

Р. Радкова

04.03.2011г.